Клиничен контекст и основания за разработване на насоките

Антибиотичната терапия е ключов елемент на съвременната медицина и има решаваща роля за лечението на бактериалните инфекции и спасяването на човешки живот. Наред с клиничните си ползи, антибиотиците са свързани и с предвидими нежелани ефекти, произтичащи от нарушения в чревната микробна екосистема и бариерната функция н а интестиналната лигавица. Тези промени повишаат pucka om гастроинтестинални усложнения, сред които антибиотик-асоциираната диария (ААД) и Clostridioides difficile-асоциираната диария (КДАД) [1-3].

Клиничните доказателства показват, че пробиотиците представляват научно обоснован подход за ограничаване на антибиотично-индуцираните нарушения. Данните подкрепят ефекта и м В превенцията на ААД, а нарастващ брой проучвания поазат клинична полза и при превенцията на КДАД, особено при pucкови групи пациенти [4-7].

Международните ръководства систематизират наличните доказателстВа и поставят основа за клиничното приложение на пробиотиците, като подчертават значението на щамовата специфичност и необходимостта от клинично изпитани микроорганизми [8,9].

Настоящият документ стьпва върху съществуващите препоръки и отразява натрупаните нови научни данни. В този контекст той допълва наличните рьководства с по-прецизно дефинирани пратически критерии за ефективна пробиотична профилактика, като насочва вниманието към фактори с потенциално значение за клиничната ефективност - мултищамов състав, адекватно микробно число, устойчивост към съпьтстваща антибиотична терапия и съответствие на режима н а приложение с използваните в клиничните изпитвания схеми [10-12].

Документьт обобщава тези данни в структуриран пратически формат и подпомага уеднакВяването на клиничния подход, като същевременно допринася към международните усилия за оптимизиране на превенцията на антибиотично-индуцираните усложнения.